We'll never get free, lamb to the slaughter

by **Saint** Съб Яну 19, 2019 2:47 pm

Naël Timothée BÉLANGER

Face Claim: Noah Centineo, Birth place: Paris, France; Lives in: New York, Police: Criminal psychologist

Welcome to the Panic Room
Where all your darkest fears
Are gonna come for you

Потните му, смъдящи длани удряха по желязната врата, но тя не помръдваше. Само металния звук изпълваше тясното, задушливо пространство, ухаещо иначе приятно на стари книги. Десницата му се разтвори като нощно цвете и късите му, разкървавени нокти се спуснаха по гладката повърхност, оставяйки призрачна следа.
Зад преградата от тонове метал чуваше камбаненото ехо на няколко гласа - единият бе на господин Абелард, учителя по музика, а другите два, мъжки и женски, бяха непознати и носеха екзотиката на твърд акцент, американски може би.
---
По калдаръмената пътечка белите платненки подритваха едно ситно, черно камъче, което не се вписваше в белотата и облата форма на останалите. Зданието хвърляше тъмна сянка върху лицето му и Наел се зае да се двоуми дали си струва. През ума му вървеше локомотив от мрачни мисли, без спирка, без крайна гара и коловоз. Един перфектен кръг, започнал преди пет години в тайната стая на момчешкия пансион, който щеше да завърши под плоча мрамор с неговото, извезано със златни букви, в жилестия камък.
"Полет 245 за Ню Йорк заминава от Терминал 4 в 16 часа и осем минути" - обяви неестетвен, монотонен женски глас. По гладката повърхност на ослепително полираните плочки барабаняха колелцата на миниатюрния куфар.

---
- Хей, мелез! - провикна се от далния ъгъл мустакатият бандит и му подхвърли чифт ключове и компактен пистолет. Тясното пространство на задната стаичка на автомивката бе миризливо: вонеше на влага, химически препарат с ягодова есенция и мокра изкуствена кожа. Малка вратичка, като за селска тоалетна зееше открехната и от нея се долавяха сподавени, преглътнати стенания. Килерчето бе още по-клаустрофобично и вонливо, а вътре стоеше вързан, за тръбен, черен стол, един омазан със собствената си кръв, насинен мъж на около петдесет и трепеше като есенен лист, закачен от игрив вятър.
Наел втъкна пистолета на колана си и в дланта му останаха само двойката ключета за белезниците.
- Питър, нали? Така се казваш. - в онзи миг, мъжът, странно, не шукна дори. Наел се протегна и свали превръзката, която запушваше устата му.
- Аз съм Наел. Чух, че дъщеря ти учи в Гренобълския университет. Градът е прекрасен, особенно есенно време, когато кестените започнат да се разпукват и едрите им листа станат жълтеникави. Аз съм възпитаник на Сорбоната, не, че това има значение.
Десетина минути по-късно Наел излезе от килера, изтиквайки пред себе си възрастния мъж и отвори пластмасовата щора, дарявайки го със свободата му.
- Парите са преведени от Никол Джеймс. Брюнетка, около двайсет и пет. Но ще чуеш всичко от касетата.

Характер:
Зад привидно кроткия характер на Наел се крие ураган, който очаква да бъде отприщен. Разговорлив е, но това се очаква от някой с неговата професия и образование. Потаен е.

Още:
* Плод на смесен брак на Северно Африканка и Французин.
* Не познава баща си, майка му го изпраща в училище-пансион, докато тя се бори с алкохолизъм
* Свири на пиано

code par liden

We'll never get free, lamb to the slaughter

We'll never get free, lamb to the slaughter

Re: We'll never get free, lamb to the slaughter