Goodbye sweet, innocent girl. Off you go into a cruel world.

by J. Yamada Чет Яну 31, 2019 8:22 pm

Джунко Ямада... Намираше фамилията си за едно тежко бреме, което бе задължена да носи на плещите си още от самата си поява на бял свят. На пръв поглед бе едно най-обикновено име – съчетание от определен брой букви с цел достигането на някакво значение. Ала това бе име на предател. Бе като грозно, черно петно върху цялата ѝ същност, което колкото и силно да търкаш, никога не ще изчезне.
Майка ѝ – някога почетен член на японската мафия – имала неблагоразумието да се влюби в американски шпионин, успял да се вреди в редиците на Якудза за кратко. Съдбата понякога прощаваше на такива като тях, но не и мафиьотите. Предателството бе най-големият грях и те трябваше да платят за стореното. И макар тежката ръка на „закона” да бе наказала безнадеждно влюбените, то резултатът от тази „забранена любов” бе на лице и връщане назад нямаше. Този плод на греха от страст сега спеше спокойно на застеления дървен под, под тихите напявания на посивяла от старост дама, в една захлупена къщурка в покрайнините на градчето Ишиномаки.

☼

Лято е. Средата на Август. Въздухът е горещ повече от обикновено. Някак задушлив и тежък. Слънцето сякаш бе застинало високо в бяло-синьото небе, простирайки дългите си пръсти към сухата земя. Тънките клони на подрастващи дървета едва съумяваха да образуват сянка, колкото да приютят някоя топяща се на ада душа. По обезлюдялата улица се наблюдаваше дебел слой мараня, който сякаш водеше към малката къща на върха на хълма. Наближавайки постройката можеше да се забележи голямата градина, отрупана с всевъзможни видове растения. Вратата бе широко отворена, позволяваща на топлия въздух да нахлуе между напукалите се дървени стени. Тънка бяла завеса се помръдваше едва-едва под нежните ласки на морския бриз. От точно това място се разкриваше прекрасна гледка към недалечния плаж, където тихите вълни на океана миеха бреговете му.
В широката стая се носеше приятния аромат на току-що сварен чай. Около ниската маса стояха три фигури, които вече трети час водеха някак оживен разговор. На двора, сред зеленината, бе приседнало малко момиченце на не повече от осем години, което внимателно оглеждаше едно от растенията. От почвата се подаваха няколко прави и високи стъбла с продълговати, тънки перести листа. Цветовете бяха подредени гроздовидно по горната част на стъблото. Самият цвят се състоеше от пет виолетови листа, най-големият от които бе подобен на шлем. Това, което детето изучаваше с поглед, като всячески се стараеше да подтисне желанието да докосне красивото цвете, бе самакитка, която баба ѝ бе посадила в необятната им градина преди година. Бе силно отровно, затова избягваше допир с растението по какъвто и да е повод. Всъщност, нямаше растение в този двор, което да не бе отровно. Момиченцето познаваше всяко едно по име, външен вид и въздействие върху човешкия организъм. Под строгите напътствия на баба си, тя се учеше как да ги разпознава, а и приготвя за употреба. Бе крайно неуместно занимание за дете на нейната възраст, ала имаше огромно значение за бъдещето ѝ, макар още да не го разбираше.
Приглушеният звук на звънчето, окачено над вратата и люшнато от съвсем леко засилилият се ветрец, уплаши малката и накара сърцето ѝ да забърза ритъм. Погледът ѝ заподскача от цвят на цвят, докато не се приземи на едно самотно цвете. Бе малко и невзрачно и може би единственото неотровно растение тук, избояло ненадейно в градината. Тя се приближи и приклекна над него, като за първи път си позволи да докосне белите венчелистчета, които потрепнаха под напрежението на пръстите ѝ. Имаше нещо специално в тази нищожна форма на живот. Криеше нещо символично в себе си, ала момиченцето бе твърде младо и малко, за да го разбере.
Скърцането на не особено добре смазани, движещи се гуми улови вниманието на детето, което побърза да отвърне поглед от зеленината и да го отправи право към нарушителя на спокойствието ѝ. Точно зад нея се бе спрял млад мъж в инвалидна количка, който с не по-малък интерес от нея самата, разучаваше онова толкова самотно цвете. Момиченцето знаеше добре, че това е един от специалните гости на баба ѝ, затова побърза да го поздрави с – макар и несигурно – кимване на главата. Той на свой ред я подкани с жест да се приближи, след което внимателно пое малките ѝ ръце в своите. Дланите ѝ бяха бинтовани, за да не се виждат все още незаздравелите рани от дисциплинарните наказания, които ѝ налагаше възрастната дама. Погледите на двамата напълно непознати един за друг се преплетоха за секунди преди тя отново да остане сама сред богатата флора. Не след дълго къщата се опразни и денят продължи така, сякаш тази среща никога не се бе състояла.

☼

„В свят на богове и чудовища, аз бях ангел, принуден да живее в градините на злото”... За краткия си житейски път на тази земя бях научила едно – всичко, рано или късно, се плаща. Особено ще се отнася до греховете. Нямах свои собствени, не още, ала трябваше да платя за онези, които бе извършила майка ми. Трябваше да очистя името си от срама и да докажа себе си в един свят, скрит зад черни завеси. Свят, където смъртта бе за предпочитане пред живот в страх. Хората в него не бяха просто опасни. Те бяха като кошмар, който никога не достига своя край.
След толкова години в Якудза, бях успяла да схвана смисъла, да видя символиката на онова малко и нищожно цвете, цъфнало в отровната ни градина преди толкова дълго време. Дълго смятах, че аз бях като него – невинна душа, имала ужасния късмет да се превърне в „робиня” на мафията. Но после разбрах, че в тази „градина”, където смъртта се разхождаше най-спокойно, аз бях цветето, от което всички се бояха. Бях онази отрова, която можеше и щеше да погуби всеки. Всички освен един...

Junko Yamada | 19 | Yakuza | FC: Lydia Graham

Подробности

» среща Такахиро Сото за пръв път, когато е на осем;
» взета е под крилото на Якудза, когато навършва десет години, като се превръща в най-младия член на японската мафия;
» занимава се с изучаването и приготвянето на отрови от всякакво естество още от малка, заради което получава прякора "Беладона";
» с течение на времето печели доверието на Такахиро Сото, на когото е личен ловец на реликви;
» подчинява се единствено на заповеди от Хиро;
» изпитва дълбоко почитание към Такахиро, което до някъде граничи с любов, която тя умело прикрива.

by **Sinner** Чет Яну 31, 2019 8:26 pm

Добре дошлаааа Goodbye sweet, innocent girl. Off you go into a cruel world. 1561991890

Забавлявай се!

Goodbye sweet, innocent girl. Off you go into a cruel world.

Goodbye sweet, innocent girl. Off you go into a cruel world.

Re: Goodbye sweet, innocent girl. Off you go into a cruel world.