Javier Alvarez Herrero | drug dealer | fc: Gerald Earl Gillum | TAKEN!

Казваха, че единствено пласьорите все още се движеха наоколо с телефони с капаче, за да са по-трудни за проследяване сделките им. Е, Хавиер разполагаше с три — по един за всеки от основните му терени в Южна Америка, Щатите и Европа.  

Всичко започна преди има-няма двадесет години, със смъртта на майка му. Беше обаятелна жена, с плам в душата и сърцето, която изкарваше прехраната си като продаваше тялото си по улиците на Картагена. На същите тези улици щеше да се озове и 9-годишният ѝ син, след убийството ѝ, но първо: предисторията.  

В последствие, след годините стаж, някой от клиентелата ѝ бе успял да ѝ напомпа корема и този път Паола не пожела да направи аборт, след последната касапница, когато едва се беше отървала с живота си. Господ я благослови с момче, което кръсти Хавиер Алварез Хереро — не че знаеше как се казва татко му. Често обаче повтаряше на детето, че много прилича на баща си, но истината беше, че всъщност не помнеше кой точно бе той. Предполагаше единствено, че е от Европа, само защото още от бебе Хави беше прекалено бял, че да се впише сред мургавичките колумбийци и почти по нищо не приличаше на своята майка.

Така и не се разбра какво точно бе довело до внезапната ѝ смърт, но Хавиер предполагаше, че някой от клиентите на майка му не е пожелал да плати или не са се спазарили за цената и нещата са загрубели. Разбра единствено, че когато останеш без дом и почнеш сам да се оправяш в живота преди още да си навършил десет, трябва да си спечелиш уважението на улиците, или щеше да бъдеш погълнат от тях, така както стана с покойната Паола. Какво общо обаче има смъртта на една проститутка с аплоато на дилър? Ами, много просто. Още като младеж, Хереро бе сприхав и често попадаше в спречквания, които той сам беше иницирал и които невинаги печелеше. Докато не навлезе в тийейджърски години — до 14-годишна възраст вече бе изпипан крадец и преживяваше като продава що му падне.  

Така го намери един от Бароните. Може би видя някакъв потенциал в юношата, защото го взе на работа при себе си. Първоначално му даваше по-леки задачи, от една страна, за да тества готовността му и от друга — за да се убеди в лоялността му. Постепенно Хави се превърна в едно от уважаваните имена сред мафиотската организация — биваше го в почти всяко нелегално начинание, но най-близко до сърцето му си оставаха наркотиците. Което бе доста очевидно и от страстта му към кокайн, която си отглеждаше с много любов и внимание в продължение на последните десет години поне. Това, в комбинация с чепатия му характер, някак си оставаше непроменено с времето.