ǝʌɹǝsǝp noʎ ssǝuıddɐɥ ǝɥʇ puıɟ noʎ ǝdoɥ I

Тялото на Зара нежно се завърташе под ръцете на Клауд, а краката му описваха нежни движения по дървената сцена на театъра. Устните му бяха леко разтворени, а на тях се изписваше приветлива усмивка, противоположно на мрачното изражение на брюнетката. Черната коса на Стендал блестеше в сребърни нюанси заради светлината от множеството малки лампи и прожектори, допълващи магията на танца. Бялата му кожа контрастираше перфектно на черните дрехи и детайли, които танцьорът имаше по себе си. Нежната игрива мелодия караше приятни тръпки да пропълзят по цялото му тяло, а очите му бяха затворени през повечето време. Нямаше нужда да гледа случващото се и да следи всяка своя стъпка внимателно, защото перфектно познаваше тънкостите на всяка стъпка. Изкуството на танца се бе превърнало в част от него след всички години на усърден труд и практика. Нищо не можеше да го притесни - владееше тялото си до съвършенство, а за шест години партньорство на сцената добре познаваше и сигналите, които аурата на Зара излъчваше. Можеше да почувства движенията и през себе си, както тя неговите. Толкова добре познаваше физиката и психиката и, че можеше да предвиди какво ще последва.
Може би.
Усети, че нещо в атмосферата съвсем се промени. Нещата не вървяха така, както се очакваше. Зара се отклоняваше от хореографията, което провокира Клауд да отвори очи и да я погледне.
- Това не е в списъка с движения, Зара, какво правиш? - тихо и каза, след което отново погледна публиката, лепвайки си усмивка, породена от неудобството. Ехидното изражение на брюнетката видимо притесни Стендал, но той нямаше особено време да реагира - действията се нижеха твърде бързо, а той бе неспособен да се адаптира към това.
Кракът на дамата се плъзна под неговия, а високото токче на лъскавата и обувка се закачи за връзката на неговата. Токът безмилостно и рязко се заби в горната част на глезена му, а той се преви от болка. Зара стратегически се премести от мястото си, като направи подсечка на вече гърчещия се в агония танцьор. До публиката достигна звук от силен удар, а след това и пукот на кост, но така и не успяха да разберат каква бе причината за неприятния, дразнещ ушите шум, защото завесите вече бяха отдавна спуснати, а от музиката бе останал само тъп тътен, чиито глухи ноти не можеха да се разнесат из пространството подобаващо.