No cause is lost if there is but one fool left to fight for it.

Роден съм в Ню Йорк, в едно от най-известните семейства адвокати за времето си. Животът ми беше безгрижен, лек. Парите - безброй, жените - също, а най-големият ми проблем беше махмурлукът събота сутрин. Бях от онези глезени богаташки синчета, които не се интересуват от нищо освен от себе си. И ми харесваше. Обичах блясъка, колите, пътуванията с яхти. Мислех, че ще е винаги така. Не ме биваше особено да запомням неща, така че щях да оставя правото за сестра си. Аз не ставах за адвокат. Вместо това мислех, че ще стана актьор. Снимал съм се в малки роли, но и това ми харесваше. Бях красив, чаровен и камерата ме обичаше. Смятах, че животът е прекрасен. Всичко ми бе поднесено на златен поднос, но никога не се бях замислял как. Не се интересувах от работата на родителите си, не знаех за мръсните сделки, които правят. Не знаех, че по тяхна вина стотици престъпници се разминават със затвора, а незаслужили го - прекарват остатъка от живота си там.
Всичко вървеше добре, докато не се случи то. Споменах ви за сестра си, нали? Елинор беше по-малка с 5 години, беше ангелчето на семейството. Беше лъча светлина в семейството, всички я обичаха. За разлика от мен, тя не бе разглезена, нито снобка, беше най-милото момиче, което можеш да познаваш. Беше толкова добра, отзивчива, но и малко наивна. И в това й беше грешката. На 21 ми рожден ден, вече пълноправен гражданин на САЩ, бях решил да направя луд купон. Това трябваше да се отпразнува подобаващо. Не всеки ден ставах пълнолетен. Бях поканил над 200 човека, навсякъде имаше алкохол, наркотици и леки жени. Сега като си спомня ми идва да си разбия главата някъде, колко безразсъден съм бил. Естествено Елинор и приятелките й, тогава 16-годишни, бяха поканени също. Бяха толкова щастливи, че са на парти при "големите". Бяха най-малките там и естествено... най-уязвимите. Включително и сестра ми. За нея вечерта приключи в тоалетната, изнасилена от Бог знае кого, и оставена с травма за цял живот. Това остави травма и на мен. Аз бях виновен. Аз допуснах това да се случи. Нещата ескалираха, когато Елинор бе открита с прерязани вени в стаята си. Не я виня - тази случка й се отрази пагубно. Нали знаете как животът ви си върви по план, докато не настъпи един преломен момент, който проваля всичко? Неща, градени с години, се губят буквално за секунди. Така стана и с нашето семейство. В последствие се оказа, че извършителят на низшето деяние е един от синовете на La Cosa Nostra. Родителите ми бяха разбити. Открих мръсните им тайни, че са подкрепяли La Eme през цялото това време, че богатството им и хубавия живот, който водех, се дължи именно на организацията. Тя, разбира се, им бе обещала имунитет срещу другите организации или нещо такова. Постъпката на малкия нещастник бе вид предателство. Цялото ми семейство се обърна срещу La Eme, опита се да открие на света истината за организацията. Напразно - те нямаха вина, нямало е как да знаят, че това ще се случи. Вината беше само моя. Опитът им бе неуспешен - вместо да променят нещо, обърнаха мафията срещу себе си. И накрая останах аз - сирак, без сестра, а вече и без родители. Убийството им бе прикрито като нещастен инцидент.
Това бе денят в който официално се пречупих. Зарязах мезонета в Манхатън, филмите, жените и харченето на пари. Всичко това бе в миналото. Защото бях решил. Щях да се боря срещу мафията, щях да я сваля, независимо какво ще ми коства. Или поне да се опитам да постигна някаква разлика. Вече бях друг човек. Полицай. Щях да докажа, че не всички полицаи са корумпирани, и още има надежда на този свят, надежда, че нещата може да се подобрят.