Samantha Maynard

Samantha Maynard

❝ Сълзите се стичаха по лицето на Саманта докато се опитваше да оправи грима си за довечера.Но той постоянно се размазваше под въздействието на сълзите й.Сълзи които не спираха да се стичат от очите й,подтикнати от спомените.Спомени които в сегашните дни бяха болезнени за нея.Болезнени до болка,болка която изпитваше в момента.Болката която не спираше да я измъчва всеки ден.Всеки проклед ден в който живота й се промени.

Саманта бе напуснала родният си дом,родният си град Сидни.Родната си страна Австралия за да дойде в Дания в Орхус.Да дойде да учи компютърен дизайн,да стане дизайнер на компютърни игри.Тя мечтаеше от малка да прави компютърни игри,това бе мечтата на живота й.Тя успя да я постигне,успя да замине за Европа в най-добрият универсетет и да учи мечтаната от нея професия.Всичко изглеждаше перфектно,живота й бе перфектен.Бе в нова страна,с нова култура и език,но тя го приемаше като приключение,приключенският й дух не й позволяваше дори за миг да се поколебае в правилното решение което бе взела.Усмивката й не слизаше от лицето й никога,бе толкова лъчезарна че нямаше как да не остане незабелязана,а и тя бе красиво момиче с добра фигура,което също не остана незабелязано.Саманта бъзо бе успяла да намери приятели,да се включи в няколко компании и да дори към края на първата година в универсистета бе намерила и мъжа за нея.Или поне така смяташе в началото.Нещата помежду им изглеждаха перфектни,изглеждаше той бе перфектният,но всичко бе просто на пръв поглед.Всичко бе илюзия и скоро Саманта щеше да разбере в каква игра бе попаднала.Игра от която и до ден днеше не можеше да се измъкне.Тя доверчиво и сляпо му вярваше,споделяше му всичко,дори и това че е сама тук.Нещо което би трябвало да не казва на всеки от съображение за сигурност,но тя не го правеше,вярваше му безкористно и това бе грешката й.прекалено му вярваше,казваше му всичко,а те бяха заедно едва от три месеца.Прекалено малко време за подобно доверие,но Саманта бе такава,лесно се доверяваше на хората без да помисли за опасността,която можеше да я дебне зад ъгала.Така той знаеше всичко за нея и можеше да я оплита в лъжите си,а наивната Саманта му вярваше.За нея той бе всичко.До момента в който уж двамата щяха да ходят на къмпинг в гората или поне така бе казано на Саманта.Тя смяташе че ще ходят на къмпинг,но приятелят й бе замислил друго.Саманта без да подозира за това какво предстоеше бе събрала някакои неща.Изчака гаждето й да дойде да я вземе от квартирата й,след което двамата поеха в незнайна посока.

Незнайна бе само за Саманта,тя се возеше в колата и не подозираше за нищо от това което й се случваше в момента.Тя продължаваше да си мисли че отиват в гората,така й изглеждаше те наистина се бяха насочили към гората,но когато пристигнаха не бяха сами.Там имаше и други хора с два черни джипа със затъмнени задни стъкла.При вида им Саманта се стрестна,бе готова да побегне но нямаше накъде,хората бяха блокирали пътя й.Нямаше къде да избяга,потърси гаджето си да види дали е добре,дали нее избягал,но с очудване осъзна че той бе невредим,соеше редом до мъжете и дори им нареди да я завържат,за запушат устата й и да я качат в една от колите.В този миг Саманта осъзна че я отличат,че всичко е било лъжа,че той никога не я е харесвал,а просто е искал да я отвлече.Инстиктиво тя се опита да избяга,но това само влоши положението й.Карайки нападателите й да я вързат здраво и дори да я приспрят за пътя.

Събуждайки се в нов град,някъде където не познава никой.Някъде където са покрили следите й,така че никой да не я потърси отново.Някъде където приятелят й,който вече й е бивш но й става сутеньо търсейки й клинети.Някъде където е част от Скандинавската мафия и където я използват както си искат карайки я да проституира и да спи с мъже за пари.❞