Xanthos North

XANTHOS NORTH
- 29 - Mafia Shqiptare (Hunter) - Jon Bernthal -
- June - American - New York, USA - Tirana, Albania -

Паметта беше нещо, което се раждаше, а после умираше. Беше някаква информация, която човек можеше да запомни. Беше проста и лесна, а хората дори не си даваха реална сметка колко точно беше нивото на леснота. Информацията дава, но никога не взима, защото това е нейната функция - да подхрани съзнанието с ново знание, да обърне незнанието в знание и после отначало. Всяка повторена информация, беше загуба на време, беше ненужна, беше безсмислена, дори не беше информация. Беше просто някакви изречения, подредени в текст, някакви думи подредени в изречение, някакви букви подредени в думите и звуци във всяка буква. Но когато чуеш еднаквото потрепване на нечий, глас, чуеш едно и също отново и отново, то тогава какво? Тогава нищо! Нищо важно. А да не говорим за стойността на тези словосъчетания. Защото смисъл имаха малко неща, но всяко нещо носеше в себе си някаква база от данни, които биха могли да се използват. Само че как, защо? Никой не мислеше за това. Всеки хвърляше думите и действията си в разни посоки, а след това се чудеше защо все не се получава. Ами нямаше! Защото хората нямаха и никога не ще проимат свойството да отделят, да възприемат, да работят и изграждат. Не и в пълния смисъл на думата. Никога! Човек не бе робот. Не бе машина. Не бе перфектен. Ще си кажете, да, обаче машината от кого е създадена - човека. Именно! Човекът може да отдели правилното от грешното, да реши кое е така и кое не е. Само той може да постави основите, но с правилна работа, с точни изчисления и подходящ алгоритъм човек сам би могъл да превърне себе си в робот. Безгрешен робот, който винаги да знаеше какво правеше. Да преценяваше ситуациите и да живееше с ясната идея, че ситуациите бяха предизвикани от хората. А това автоматично значеше, че имат слаби места, защото хората бяха и са, и ще бъдат слаби, дори ще стават все по - слаби, все по - мързеливи и още по - глупави!

Минаха години, откакто бе белязан с титлата "ловец". Минаха години, но за какво бяха тези думи по - рано? За да докажат точно това! Че нямаше значение времето, нямаше значение пространството, информацията се менеше, понякога се повтаряше, че човек не беше перфектен ... перфектността не беше нещо, което можеше да се достигне. Но човек трябваше винаги да се стреми към нея. Защото тя е единственото истинско нещо, което може да направи сам за себе си. Да гради, да работи, да усъвършенства.

Ксантос изобщо не беше на мнението, че беше добър в това, което правеше. Имаше самочувствие, но го пазеше за себе си. Знаеше, че не беше скръб, знаеше, че знае какво прави! Познаваше себе си и възможностите си, иначе нямаше да знае какво да гради. Винаги ставаше все по - добър и по - добър, но никога достатъчно.

Всяка грешна стъпка го подлудяваше. Всичкият този приток на информация беше твърде много. А той беше математик. Той беше програмист. Той не беше просто част от някаква мафия. Той беше почти гений, но никой не виждаше това, нямаше и нужда. Сметките му бяха безупречни, но кое не беше? Информацията! Точно така. Тя никога не беше достатъчна. Тя никога не беше на сто процента вярна. Тя винаги го връщаше в началото, а това го дразнеше, защото се занимаваше с глупости, вместо да свърши нещо съществено.

Но щеше да постигне целите си. Беше само ... леко обсебен. Но дори сам не можеше да си обясни това. Не знаеше защо правеше всичко това, но го правеше. Харесваше му и явно това го привличаше, явно само това имаше значение и само това щеше да има ... или просто е така си мислеше, за да замаже положението, в което се намираше. Което го затваряше и отдръпваше от света. Което го правеше студен и отдалечен. Но по - добре така. Нямаше нужда хората да знаят какъв беше. А само какъв искаше той самият да бъде видян. И го постигаше. Винаги! Защото това беше той.

Винаги успяваше. Дори да значеше, че ще рискува живота си. Правеше го!

т о в а   п р о с т о   б е ш е   т о й !